Смиляна Захариева пее с рекордна за света сила на Живо пред "Списание 8 !

Срещата със Смиляна бе странно предопределена да се случи точно на Тара в Ирландия. Това е свещено място, където са живеели друидите; място, където те са короновали крале. Там мъдреците оставили и своя космичен знак на единение – 8, два огромни кръга, оформени от вдлъбнатина в подножието на два докосващите се хълма.

Над сто души се бяхме хвали за ръце, формирайки жива осмица.

Над сто души се бяхме хвали за ръце, формирайки жива осмица. Тя, както читателите на „8" добре знаят, символизира пространствено-времевия коридор между световете и различните измерения. Магът, който в този ден свърза видимото и невидимото, който обедини енергията на хората, на Земята и на Космоса, на всички и всичко в едно, обаче не беше друид, а една специална жена от България. Смиляна Захариева. Тя запя без микрофон, там, насред хълмовете на Тара, без да се разпява, без приготовления... И светът се сви мигновено, като гаснещ екран на стар телевизор, остана само песента...

Каква беше тази магия? Каква беше тази сила, която понесе трелите отвъд представите ни за пеене... И буквално ни отнесе?

Диска на Смиляна Захариева "Родопски чанове" можете да закупите тук.

Ден по-рано в залата, където се провеждаше друга част от майсторския курс на Моника Балаян по „Смехотерапия", запявайки друга народна песен, Смиляна разплака всички участници. Изненада! Катарзис! Песента ѝ превърна в сълзи и отми най-съкровените тайни и дълбоко заровени болки на хората...

Какво се случи? Защо? Как? Никога не съм се занимавала с музика, ако не се брои жалкият ми опит да свиря на тамбура в първи клас, но това, което чух, видях и лично преживях през тези два дни, бе извън пределите на нормалното и логичното.

Търсейки отговори се срещаме със Смиляна вече в България, във винарната на Старосел. Не, този път няма отпием от прекрасното им червено вино, а ще се порадваме на тракийската акустика, която са претворили, повтаряйки в една от сградите конструкцията от близкия храм за посвещение. Смиляна запява в центъра на купола най-магичната песен на Земята, която неслучайно лети и в Космоса... „Излел е Дельо хайдутин". И чудото се случва отново: затварям очи и се оставям на мощната звукова вибрация да проникне в клетките ми. Забравям да мисля, изчезвам, сливам се със звука и се понасям в безкрая... Песента свършва и настъпват дълги минути на мълчание... Никой не смее да наруши тишината, безценните мигове на бавно осъзнаване, пък дори и с аплодисменти.

Музикалната кариера на Смиляна Захариева започва стремглаво. Тя завършва Музикалното училище в Широка Лъка, след това Музикална академия. Избират я в „Големите български гласове" под палката на Здравко Михайлов.

Омъжва се и ѝ се ражда дъщеричка. Но време за нея не остава: турнета, пътувания... „Стана ми тягостно да бъда все в чужбина. Усетих една притегателна сила, която не познавах преди. Един ден, като се прибрах в България, дъщеря ми не ме позна!", споделя Смиляна. Този момент се оказва решаващ за бъдещето й. Тя напуска „Големите български гласове".

Тъй като страстно обича музиката, продължава да пее в различни формации. През 1997 г. записва албум с народни песни с големия гайдар Дафо Трендафилов, преподавател в училището в Широка лъка, а Георги Андреев, сегашният диригент на „Филип Кутев", с удоволствие се заема с обработката на музиката за оркестър. Във времена на ширеща се чалга обаче, Смиляна така и не намира смисъл, а може би и кураж, да предложи албума на издател. 

Изоставеният дар

В един момент зарязва музиката напълно. Дори се хвали пред приятели как „с една голяма ножица" е прерязала всички връзки с нея. Дълго време изобщо не пее, дори не слуша музика. „Реагирах така, с едно такова удовлетворение, защото музиката толкова силно ме обиди и нарани, че трябваше да я оставя", казва Смиляна.

Започва работа в туризма: учи чужди езици, работи вечер до 2-3 ч, за да е успешна. Иска да спечели, за да докаже сама на себе си, че е взела правилното решение, като е оставила музиката. Но нещо в нея я гризе, едно тихо гласче често-често ѝ напомня, че има дарба от Бог да радва хората с песните си, а се е отказала. В интимни мигове на самооткровение тя си спомня големите сцени, аплодисментите, надпяванията, когато 250 певици са се борили за едно място и тя е била от най-добрите... И, да, чувства вина, макар и да не си я признава и да я заравя дълбоко, дълбоко.

Но когато човек не живее себе си, душата му започва да страда, а след това тялото - да боледува. Преди около 8 години Смиляна научава, че в родния ѝ град Пловдив ще има курс по „Смехотерапия". Записва се, за да потърси радост, да излезе от рутината на ежедневието.

Смях през сълзи

Отива на „Смехотерапия" и... не спира да плаче! „За мен това си беше плачотерапия, Моника Балаян ме провокира толкова много, че не разбирах защо е нарекла курса така, при положение, че при мен излизаха толкова гневни сълзи..." Психоложката от Армения ѝ помага да направи равносметка на живота, да чуе сърцето си.

След известно време Смиляна се записва за втори път на „Смехотерапия", пак на първо ниво. В този етап от живота ѝ - независимо от усилията, които полага, страда и тя, страда и бизнесът й. Но ѝ е трудно да вземе решение какво да прави. Изкарва курса... и мигновено затваря офиса.

Тъгата и тревогите обаче са стигнали физическо ниво. През 2014 г. лекарите откриват в тялото ѝ тъкан, която според тях трябва спешно да се отстрани. Само за един ден ѝ правят 8 мамографии и насрочват дата за операция. Но вместо да постъпи в болницата, Смиляна отива за трети път на  „Смехотерапия". Следва съветите на Моника Балаян, смее се..., но не смее да си направи нов преглед. Близо година по-късно решава да отиде на ядреномагнитен резонанс. Няма и следа от тъканта, открита 

цялата статия проследете тук